До онази безкрайна любовна история...
До болка помня онзи първи момент, когато си казах, че всичко между нас приключи. Но всеки път когато погледна назад виждам своите най-хубави моменти, а тогава виждах само болката, страданието. Нямаше на какво да се държа, освен онези негови неверни думи – толкова сладкото нищо. Той ми даваше всичко, поне така си мислех, оказа се едно голямо нищо. Трудно е да видиш как животът ти се променя само за миг, вярвайки в това сладко нищо. Най-прекрасната болка, най-сладкото усещане, най-тъпата рана в сърцето. Нямаше какво да ме задържи, нямах и желание да остана, но тогава… това малко сладко нищо, което ми даваше беше повече от достатъчно.
Всички се крепим върху празни надежди, породени от друг човек, молим се за любов, но самите себе си не обичаме. Къде е проблема? Може би факта, че аз обричах себе си на напразната вяра на друг човек. Подарих щастието си на друг, на някой, който не заслужаваше да притежава мен в ръцете си, но това сладко нищо, което ми да ...