Свърши представлението.Всички ръкопляскат, стават от местатата си и си отиват доволни или разочаровани.
Актьорите бавно напускат сцената. Свалят грима и усмивките от лицата си.
Тъжно е.Допреди минути си бил жив и огнен там на сцената, на сега витаеш в хорските глави като умрял спомен.
Там на сцената всичке е прекрасно - осветява те прожектора, а ти говориш в захлас, всички очи са вперени в теб и терепетно очакват развързаката в спектакъла.Минутите бързо напредват, времето ти неусетно изтича, сълза по бузата се стича.Отново си сам в тишината.Всички вече е свършило.Минаваш по голата сцена, погледа ти шари по празните редове, като че ли търсиш да видиш нечий засмяни очи.Но няма никой.Ти си съвършенно сам с тъгата си и несподелената мъка в душата си.
"Колко беше хубаво" - спомняш си с умиление.Винаги е толкова хубаво в началото, а после!?Когато останеш сам и самотен в пустата зала.Чуваш само глухите стъпки на неразбиращото отчаяние, което сяда до теб на мъртвата сцена.Чувстваш се толкова р ...