Пиша това в лекция по Висша Математика, странно, но мислите напират в главата ми и е трудно да ги спра. Хаотични.

Бях се зарекла, че никога повече няма да пиша, след онзи ден... но ето, правя го пак, за теб.

Не се смей!

Не съм луда!  : )

Изминаха месеци оттогава, но тъгата все още е същата.

Бих направила всичко, ако можех да открадна още един миг с теб, знам, че не съм сама! Вярвам, че всички, които те обичат имат същата мечта като моята.

Всеки ден благодаря, че те познавах и имах възможността да се докосна до невероятното чувство, което оставяше във всеки.

Безсилието е тежък кръст!

Опитвам се да си припомня случка, в която не си ме разсмял лудо. Е, да, вярно, че имаш способността да ме изнервяш максимално, но не ти се сърдя, всичко е за секунди. Обичам това ти умение да забавляваш хората, няма и друг начин с тази заразителна усмивка.

Сега поздрав с Insomnia!

Обичаш тази песен, любимата ти. И аз я обичам. Всички я обичаме.

Обичаме я, защото ни напомня за теб.

Понякога плача, напоследък често. И колкото повече време минава, толкова по осезаема е липсата ти.

Не е вярно, че времето лекува!

То не може да излекува сърцата ни. Болестта е неизлечима, а такова нещо не се забравя лесно. Всъщност то не се забравя никога!

Когато гледам мач на Левски срещу ЦСКА, винаги се сещам за споровете, които предизвикваха помежду ни такива срещи. С такава страст защитаваше тезата си, вярващ, че винаги си прав.

Липсва ми...

Не го крия, липсва ми също, както ми липсваш и ти.

Всеки ден, вече осми месец.

И всичко продължава да е все толкова абсурдно.

Ако някой намери отговор на вечния ми въпрос - "Защо?", ще му благодаря! Дано успее да ми даде обяснение защо животът те отне толкова рано от нас.

Преди пишех, пишех много - за всичко, което ме впечатлеше, развълнуваше, разплачеше дори - сега вече не. Не намирам смисъл, а нямам и желание. Някак е неестествено. Всяко следващо чувство бледнее пред това, което изпитах на 31.03. и следващите дни.

Необяснимо е!

Сега си давам сметка, че говоря за теб в сегашно време. Винаги! Сякаш никога нищо не се е случило. Странно! Може би, защото ти все още си жив - в спомените ни, а те не са никак малко!

Живееш в сърцата на всички, които те обичат, а това ще бъде така, докато има хора, които те помнят. А повярвай ми, приятелю, това ще е още много дълго време.

Такъв човек не се забравя лесно!

Не се забравя никога!

Обичаме те!

01.12.2008