(Tasmin Archer 'Sleeping Satellite')
Сигурно ако слушате тази песен и вие ще се сетите поне за един човек, когото да обвините за изгубените мечти, за мъртвите чувства и за всички болезнени спомени... Ние, хората, сякаш сме родени с тази нагласа винаги да обвиняваме някого за всичко, което ни се случва. Когато се разделим с човека, когото сме обичали, винаги другият е виновен, защото ни е наранил или защото просто е решил да поеме по своя път и е направил различен избор, от този, който ние сме очаквали. Но, не! За нас нещата никога не могат да бъдат толкова прости и никога не можем да ги видим по този начин, а продължаваме да си мислим "колко различно би било всичко, ако..." и не спираме да търсим "виновните" за всичко онова, което чувстваме и не чувстваме. А дали пък ние самите не сме виновни, че позволяваме на други да определят това как ще живеем и как ще се чувстваме, вместо ние самите да контролираме живота и съдбата си, доколкото това е възможно... Прекарваме толкова много време в ...