prizess (Мими ---------)
7 5
23 дек. 2010 г., 22:24

Слепият старец 

  Эссе » Другие
984 0 2
2 мин за четене

И ето го него, стои пак там,

на същото място.

Подпрял се на стената,

а в ръката му има

една тенекиена кутийка,

която сигурно е изровил от блоклука.

Той си стои там и чака,

някой да го съжали

и да пусне някоя пара в тенекето.

Приседнал на стъпалата, той си мисли:

"Животът е несправедлив,

несправедлив е...".

А когато чуе, че пара е паднала

в малката празна тенекиена кутийка,

той веднага я прибира в своя джоб.

А когато аз приседнах до него,

го попитах как издържа на този мъчен живот.

Без дори да се замисли, той ми отговаря:

"Аз може и да се мъча,

но поне съм чист.

Бог може и да ме е наказал

за минали дела,

но този живот ми отваря очите към по-добри неща."

Не го разбрах какво иска да ми каже,

така че му зададох още един въпрос:

"Какво искаш да ми кажеш,

аз не виждам добри неща в твоя живот."

Слепият старик се изправи

и ми каза:

"Ти не ги виждаш,

защото те са скрити вътре в мен..."

след тези свои думи

той си тъгна...

© Мими --------- Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И на мен не ми харесва много,но написах това което чувствам.
  • Добре де, защо в тази форма? Иначе е интересно. Има находка. Макар че,... има известно противоречие. Старецът хем си мисли, че "Животът е несправедлив, несправедлив е...", хем "...но този живот ми отваря очите към по-добри неща". Ако си приел вътрешно, че виждаш по-добри неща, не бива да се сърдиш, че животът е несправедлив. Просто го приемаш такъв, какъвто е.
    Не знам! Така си мисля...
Предложения
: ??:??