Да беше родоначалие на вселените, смисълът на живота ти би бил - да ги съхраниш и доведеш до състояние - те самѝ да раждат живот.
Да беше роб или робиня от древността, смисълът на живота ти би бил - да робуваш под заплаха от физическото ти унищожение, а едва ли ѝма някого, който да не таѝ страх от смъртта. Може би щяха да те употребят за възпроизводство на робче или робчета и така - заради неизбежността на състоянието си щеше да страдаш и да не се възрадваш от сътворяването на нов живот или нови животи.
Да беше крепостен или крепостна от средновековието, щеше пак да зависиш от насъщния и животът ти би ѝмал смисъл единствено като физическо оцеляване и сътворяване на твое наследство - крепостни. Щеше да ти бъде внушавано, че си поданик или поданица и че всичко това е наредено от небесата.
Да беше един или една от многомилионната гвардия на людете на наемния труд от деветнадесети век, щяха да те принудят да работиш по шестнадесет - осемнадесет часа на денонощие за трохи и дори нямаше да ѝмаш сили да се запиташ какъв е смисълът на живота, който водиш.
От друга страна - да беше старейшина, патриций или патрицианка, цар, царица или мегамагнат, щеше да ти бъде внушавано, а и ти може би щеше да се самоизживяваш като елитàр или елитàрка, като човек със синя кръв; че всичко идва от небесата и че човек приема мястото си в живота съобразно подредеността и наредбите свѝше.
Но ти си съвременник или съвременница на настоящето, на строежи на нови Вавилонски кули, на докосването до космоса и проникването в наследствеността.
Когато прелистваш историята и срещаш в нея имена на откриватели, величави личности и гении, се питаш защо са изваяли те тези свои своеобразни рожби - от желание да подобрят света и човечността ли или за да запълнят някоя своя душевна празнота, пустош или бездна. А може би и те са се питали за смисъла на живота си.
Надяваш се - те да са сътворили своите перли с цел да заставят людете да бъдат ближни един към другиго и с това - да живеят с мисълта, че са тела с една единна вселенска душа и по този начин да преодоляват по - естествено своите собствени душевни трусове. Ако е така, ти се чувствуваш малко или много щастлив или щастлива да бъдеш част от тази вселенска душа.
Ако ти сториш нещо, пък макар и само да забиеш гвоздей между две дървени плоскости, за да ги скрепиш в пособие или сечиво в помощ на някого или пък ако само подадеш на някого чаша вода, чувствуваш, че правейки това, сближаваш .
Живееш с усещането, че всяка съзидателна творческа дейност носи в себе си живот и е продължение на живота, сама по себе си спомага за сближаването на членовете на човешкия род и е ключ към въпроса за смисъла на живота!