Смърт до поискване
Изгревът отскочи от черната черта на хоризонта.
Беше поръчков, личен.
Резервè!
Подпалени облаци се търкаляха по небосвода в опит да се загасят. За милисекунда светлината прогори очите ми, изпари сълзите. Стопи сърцето, изпепели душата. Изпепели...
Налягането - огромно, смазващо, чудовищно! Експлозия в мозъка. Взривяващите се кръвоносни съдове разпиляха електрически импулси в хиляди посоки. Мрежата даде накъсо.
Холокост!
Свръхнажежени, до бяло, мисли със свистене се промушваха през пространството. Сред тях нито една не бе конкретна.
И нито една не се върна!
Пътуваха, бързаха да се потопят в космическата прохлада и да замръзнат – завинаги!
Никой не ги нтересуваше. И никого не пощадиха. За тях нямаше вече значение.
Бяха свободни! ...