И тъй, седял си един инвалид в количката в парка на един малък и скучен градец. Седял си и си миришел неприятно, което карало съгражданите му, които се наричали тъй само от куртуазия да го заобикалят, а като не можели да избегнат срещата си с вонящото му тяло, запушвали носа си с кой каквото имал под ръка.
И както си седял, не щеш ли насреща му се задава пре-любопитна интернационална компания, дошла да отразява изборите за кмет на градеца. Та нашата компания се състояла от двама представители на шумно противоречащи си велики нации. Демек от един Янки и представител на близката нам Батюшка Рус, водени от Господин Балкански.
Виждайки месния окаяник видния представител на най-развитата световна демокрация, янкито, де, веднага набрал телефона за спешни нужди, които от спешни у нас станали на смешни - 112 и поръчал да дойде имидиътли линейка, която да се погрижи за изпадналия в безмилостно положение човечец. Каква била неговата покруса да разбере, че у тоя градец смешната помощ била престру ...