Ясна нощ, а над нас нощното небе и ярките звезди огряват пътя ни към скалите. Вървим бавно, за никъде не бързаме - цялата нощ е пред нас и все пак искаме да останем сами. Вървим, сърцата бият лудо предусещащи съдбовния момент, когато ще застанем лице в лице, ти и аз, двамата сами.
Ето крайната точка на нашето пътуване - скалите. Тези самотни камъни колко ли разнообразни спомени пазят в себе си, на какви ли истории са били свидетели?
Там сме вече, но никой не смее да погледне другия в очите. Ни дума, ни стон. Кой ще се престраши да наруши пронизващата, пълна с очакване тишина. Чувам как кръвта бушува, пулсът се ускорява все повече и повече... И ето, че ти отронваш първата дума и започва... началото на края е поставен. Ти говориш, а аз......аз те слушам, чувайки гласа ти някак далечен... все едно наблюдавам всичко случващо се отстрани. Всичките ми съмнениея пред очите ми се превръщат в реалност. Сълзите ми напират и болката прерязва сърцето ми. Иска ми се да крещя... да се събудя от този ...