18 авг. 2007 г., 23:37
2 мин за четене
Ясна нощ, а над нас нощното небе и ярките звезди огряват пътя ни към скалите. Вървим бавно, за никъде не бързаме - цялата нощ е пред нас и все пак искаме да останем сами. Вървим, сърцата бият лудо предусещащи съдбовния момент, когато ще застанем лице в лице, ти и аз, двамата сами.
Ето крайната точка на нашето пътуване - скалите. Тези самотни камъни колко ли разнообразни спомени пазят в себе си, на какви ли истории са били свидетели?
Там сме вече, но никой не смее да погледне другия в очите. Ни дума, ни стон. Кой ще се престраши да наруши пронизващата, пълна с очакване тишина. Чувам как кръвта бушува, пулсът се ускорява все повече и повече... И ето, че ти отронваш първата дума и започва... началото на края е поставен. Ти говориш, а аз......аз те слушам, чувайки гласа ти някак далечен... все едно наблюдавам всичко случващо се отстрани. Всичките ми съмнениея пред очите ми се превръщат в реалност. Сълзите ми напират и болката прерязва сърцето ми. Иска ми се да крещя... да се събудя от този ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация