Трудно е! Трудно е да се живее, но нали казват, че точно това е смисъла на живота, да ни бъде трудно! Преборвайки се с трудностите, преодолявайки премеждията, които животът ни поднася, ние израстваме, променяме се и ставаме хора!

  Но нормално ли е да живеем в свят, в който всеки ден се води борба за оцеляване, нормално ли е животът ни да е станал толкова жалък и скучен, че сме стигнали до там, сами да се избиваме?! Нормално ли е ставащото между Израел и Палестина, нормално ли е два съседни народа да се избиват едни други и да осяват земята с кръв и с  хиляди невинни жертви, нормално ли е из въздуха навред да се носи мъртвешки плач?! Нормално ли е ставащото в съседна Гърция? Нормално ли е в днешно време млади хора да умират, нормално ли е да превърнем празника в трагедия, нормално ли е едно 20 годишно момче да бъде пребито до смърт? Това някаква нова мода ли е или какво?! Модерно ли е да унищожиме човешкия живот и да решаваме нечия съдба?! Колкото и силен и вглъбен в себе си да е човек, надали може да затвори очите си за ставащото и да не го заболи от тази лошотия, обсебила целия свят.

  Оглеждам се наоколо и в сърцето ме пронизва силна болка. Навсякъде около мен хората препускат,, сякаш утре няма да дойде, сякаш днес светът ще свърши, чудя се тези хора ценят ли живота, знаят ли смисъла, стойността на това да си жив?
Верен ли е пътят, по който човечеството е поело, какво всъщност искаме, към какво всъщност се стремим, от какво имаме нужда: от любов и щастие или от материални блага и власт?! Нима само на Коледа хората трябва да са добри едни с други, нима само на Коледа хората трябва да си подават ръка, нима през останалото време трябва да бъдем егоисти и да затваряме сърцата и очите си за хилядите нещасни души?! Нужно ли е да чакаме чудото, нужно ли е да се заблуждаваме, да се надяваме на спасител, на приказен герой, който може  никога да не дойде?

  Ето, Коледа вече отмина и престорената доброта и милосърдие в мигом отлетяха, останахме си пак самички, лутащи се из студа, а скоро може би и в тъмнината, но за пореден път безмълвни, безлични и смирени прекланяме глави сякаш, като някакви безмозъчни глупаци пред поредната несправедливост и чакаме старите, добре познати ни измамни муцуни с лъскави костюми и пригладени перчеми, корумпирани шутове да ни решат проблема!

  Затова спри и се огледай!