Всяка сложна история е притча за любовта, но аз харесвам простите неща. Дали любовта е винаги сложна или понякога може и да не е - никой не знае. Въпрос, чийто отговор не е лесен и едва ли аз ще мога да отговоря на него. Запитваме ли се някога, какво е любовта и колко сложна е като чувство и болезнена като спомен. Или май беше обратното.
Може би усещам тъгата в себе си и ми е трудно да започна.
Шумът на водопада е много силен и ме пренася в детството ми край скалите и първата любов на едно момче. След толкова години отново съм тук край скалите и рекичката и сякаш никога не съм ги напускал и винаги са били с мен. Кристална вода и синьо лятно небе, като очите на първото момиче в живота ми. Боже, очите на Станислава са като безкрайна синева - толкова красиви и нежни. Като дълбокия вир, в който се къпехме като деца.
Май бях само на 11 даже вече ми е трудно да си спомня това и нужно ли е да си спомням миналото. Детска му работа - минаха толкова много години и почти бях забравил тази история ...