Опитах се да избягам от собствените си мисли. Успях! За кратко. За колко време можеш да избягаш от себе си - минута, час... или просто и бягството е една от илюзиите, които си създаваш, за да успееш да приемеш неприемливото. Страх ме е. Страх ме е, че мечтите ми ще си останат само блянове, че животът ми ще отмине в напразни химери и копнежи. Страх ме е, че няма да намеря смелостта, която ми е нужна, за да направя това, което знам, че трябва да направя. Защото аз знам какво искам, знам как да го постигна, но всичко се изчерпва с това мое знание. Действията ги няма. Действията са страшните, неосмелимите, а намеренията, тях винаги ще ги има, те винаги ще са точни и ясни, планирани, на пръв поглед лесни за изпълнение, но все така неизпълнени... Объркана съм, в главата ми препускат толкова неизказани мисли и все пак от страха ли са станали такива, или наистина не са така важни, че да ги споделя.
Виждаш как всеки ден умират хора и си казваш, че животът е кратък и трябва да го оползотвориш, д ...