Чудила съм се защо? Защо човек се страхува? Това добро ли е или лошо? Какви поведенчески проблеми води? Можем ли да го контролираме? Трябва ли? Срамно ли е?
Чоекът, като всяка одушевена твар, има чувство за самосъхранение. Това е нагон. Едни бягат, друди нападат, трети се крият, все с тази цел. Самосъхранение. Но, оцеляването има продължение. Благоденствие. Всяка твар, най-вече човекът, съзнателно се стреми към добро, удобно, безопасно, комфорно съществуване. Дори то да е за сметка на други. Страхът да не загубим постигнатото, здравето, живота си, е естествен. В този смисъл е полезен и естествен. Не е срамен. Но присъщо на човека е да прекалява. Само за човека! Та, воден от страх и желание за благоденствие, той лъже, краде, малтретира/убива, предава други. Това е лошо и срамно. Може да иде в друга крайност. Да превърне страховете си във фобии и така да стане неспособен да живее, работи, общува пълноценно. Рядко има хора, лишени от страх. При тях или има ментален проблем, или е глупост. ...