Може би ще сгреша ако кажа че тя бе просто едно страхотно момиче, а може би изобщо няма да ви казвам такова нещо, но все пак, в крайна сметка, след преглед на обзорните събития от седмицата тя бе страхотно момиче. Живееше на брега, до морето с чайките и гларусите на плажа. Всяка сутрин изгрева я даряваше с усмивка, която заслепяваше дори и слънцето, а вечер залеза я приспиваше сякаш бе някое новородено пеленаче готово да заспи и от най-малката умора. Тя бе просто неповторима, както всяка снежинка е единствена по строеж, форма и големина. Но тя умря, загина от онази вещица наречена дрога. След като умря сигурно се е преродила в самодива или в някое друго митично създание което съществува само в приказките, именно защото само такъв образ би и прилягал и би бил достоен за нейната невинна личност. Тя нямаше име и в същото време имаше много имена измислени от хората на плажа. Някой я наричаха добросърдечното момиче, а други просто усмивка, защото усмивката никога не слезе от лицето й. Тя бе ...