Странно.
Познавам себе си. Но не познавам човека, в който се превръщам, когато съм с теб. Не съм го срещала досега. Мога да се опиша със светлината на далечна звезда, така блестя и светя, когато съм с теб. Когато ежедневието ми е една голяма пустиня, намирам спасението си в прекрасен оазис, носещ твоето име. Когато мислите ми са хаос, безпорядък, като невероятно бурно море с вълни, разбиващи се в скалите, намирам утеха в единствената мисъл, която ми действа като спасителен сал - мисълта за теб. Когато проблемите ми, като невероятен пожар, изгарят и последната частица от спокойствието ми, аз усещам теб в съзнанието си и в миг пожарът угасва. Чувствата са като вятъра, никой не може да ги спре и никой не може да ги насочва. Те са като шепот в една невероятно красива нощ, който стига до ушите ти и обвива сърцето ти, с наглостта на крадец ограбва душата ти и ти се превръщаш в роб на едната надежда, че този шепот е достигнал и до някой друг, в чиито прегръдки ти ще намериш сигурност и щастие ...