Светът не може да приеме живеенето без страсти. Светът иска своите страсти и за него те са безценни, нещо добро, защото така човек усеща удоволствието от живота. Ако има нещо, което светът истински обича, на което държи и без което счита, че не може да живее, това са именно човешките страсти. Човешките страсти удовлетворяват човека, човешките страсти са оправдание за отношението и поведението на човека. „Нищо човешко не ми е чуждо”, страстите са толкова близо до мен, в плътта, която нося, толкова дълбоко в нея, чак до сърцето ми, където ги заселвам да живеят, в мислите, които обитават в мен, в чувствата, които избухват в мен, задвижвани от страстта. Страстността е смисъла на съществуването ми, опитността от всичко, което живота ми предлага, насладата от цялото разнообразие, което дразни и възбужда сетивата ми. Защо е създадено всичко това, ако не с цел аз да го опитам, да се насладя, да се опия, да се опиянявам, да видя красотата на живота, да бъда едно заедно с другите. Защо са ми дадени всички тези рецептори, с които аз разпознавам безпогрешно това, което ще ме направи щастлив, радостен, доволен, ще ме успокои, ще отнеме тъгата и ще ме ободри, освежи, вдъхнови, подмлади. Тази е религията на живота заради самия него, заради всички възможности, които ни предоставя и които без всякакво колебание трябва да приемем, да се отзовем, да се отдадем. Да изпитаме докато сме съществуващи и гроба не ни е погълнал с ненаситността на смъртта. Тази смърт, която също е така страстна като нашия живот, която ни дебне, която иска да ни прегърне така, както ние прегръщаме нашето удоволствие. Ние сме нейното удоволствие. Ние сме нейната радост, нейната наслада, нейното удовлетворение, смисъла на нейното съществуване. Единственото, което не сме - нейната любов. Защото, ако бяхме нейна любов, нима нямаше да ни остави живи, нима щеше да ни отнеме от това, на което се радваме. Нима щеше да ни ограбва, да ни разделя, да ни прави мърви и бездушни, безчувствени. Така както страстта ни прави мъртви за любов. Защото ако имахме любов, която да изпълва сърцето ни, нима щяхме да търсим страстта? Страстта, която ни разделя с любовта, страстта, която е удоволствие за плътта, но скръб и тягост за душата. Воденичният камък на страстта притиска и смазва душата, отнема радостта ѝ. Страстите са нашата собствена смърт приживе - тържество на плътта, което изцежда последните капките кръв на душата.