Стремеж

Когато човек се съсредоточи в това, към което се стреми дотолкова, че личният му живот остава на заден план, той започва да си задава необясними въпроси?

Има ли смисъл от това което върша?

Ако не успея пропиляното време заслужава ли си?

Откъсваш ли се от приятелите си?

Сам ли се чувстваш?

Мога ясно и категорично да заявя, че човек дотолкова губи същността си, че в стремежа да успее изведнъж осъзнава самотата си. Няма с кого да сподели, а малкото които се намират вече си имат партньорки и не можеш постоянно да се вписваш в обкръжението им. Изведнъж осъзнаваш самотата си, а тя е станала дотолкова голяма, че загубваш най-простите неща на ежедневието. Глупостта да говориш за някого и да слушаш най-обикновените за деня неща ти се струва абсурдна,тя те отчуждава от компанията, ти нямаш как да насочеш  вниманието им, към това което те интересува, защото то отдавна е станало нарицателна дума и нито ти, нито никой може да обясните, че съществуват и почтени хора в това твое учреждение.

Работата, тичането, пропуснатото свободно време сякаш откъсва цялата ти същност, сядаш с някого и освен за работа, нищо друго не ти идва в главата, питаш се на какво се дължи, ядосваш се, понякога се напиваш от мъка, но знаеш, че един ден това твое отчуждение и заетост ще се възнаградят. Знаеш, че ако успееш всички ще ти завиждат и сами ще търсят теми да ги заговаряш, защото като успял в това плюто начинание ти имаш възможността да контактуваш със “силните на деня”. Знаеш мъката и лишенията, хилядите пропуснати мигове, но държиш по своя път в името на каузата на това, че някой ден ще зависят много неща от теб, но дори и да не успееш, ще знаеш, че си опитал и за кратко си бил там.

У нас свестните хора смятат за луди, така че се научаваш да виждаш тенденциите, да работиш в екип и да комуникираш с важни хора. На този свят няма нищо по-хубаво от познанството с много и различни по рода си хора, с различни възгледи, с различно положение с усет за това, че са стигнали до някъде.

Там където съм някои обичат да казват: “Всеки е временно явление”. Но според мен не всеки може да поддържа единна и ясна позиция независимо от обстоятелствата, да оцелява сред врагове и да знае цената си. Да отдава делото, което върши до край, без да знае или по-точно да не се страхува от неуспеха си.