Няма как да не се запитам понякога дали си струва. Да направя малка ретроспекция на отминалото до сега. И изниква този въпрос...

Струва ли си цялото усилие, всичката енергия? Пропилени. Изгубени безвъзвратно... И няма връщане назад.
Струва ли си? Да се бориш за нещо отдавна погубено? Да искаш нещо нереално и неосъществимо? 
Струва ли си? Да осъзнаеш, че си се раздавал, че си помагал, че си жертвал много, в името на една лъжа?
Струва ли си да се откажеш от нещото, което те прави щастлив, за да бъде друг добре?
Струва ли си? Да се втурваш във всяко ново нещо с ентусиазъм, с детска наивност и с мисълта, че може би поне този път ще е различно?
Струва ли си? И въпреки всяко следващо разочарование да си казваш, че ще мине и ще продължиш, защото имаш силен характер, макар да си до болка наранен?
Струва ли си? Да лъжеш всички, че си добре, че всичко е наред, а всъщност вътрешно да се разпадаш на хиляди парченца и да ти се крещи?
Струва ли си? Да търсиш все още любовта и щастието, а да не намираш вече смисъл в своя ден?
Струва ли си? Да се откажеш от мечтите си в името на чуждо щастие?
Струва ли си? Да влагаш толкова старание, да отделяш толкова време, да опитваш толкова много да се усмихваш фалшиво, да се смееш изкуствено, да си с красив, но празен поглед, да пресъздаваш тази лъжлива представа за себе си, да играеш роля, да живееш живота си, но с чуждо лице и самоличност?
Струва ли си да се предадеш? А струва ли си и да се бориш, когато вече няма смисъл да стоиш изправен, когато всичко те дърпа надолу, когато чернилката около теб те поглъща?
Струва ли си? Да се откажеш, защото вече нямаш сили да продължаваш?
Струва ли си? Да обичаш, но с обичта си да се нараняваш?
Струва ли си? Да живееш в миналото си, в спомените си и да се страхуваш, че нещо от там ще се случи отново, с нова сила, и да не допускаш никой и нищо в своя свят, защото може да ти донесе нещо лошо?
Струва ли си? Да саботираш своето днес и утре, страхувайки се от своето вчера?
Струва ли си? Да бъдеш някой, който се изисква от теб да си, някой, който ненавиждаш?
Струва ли си? Наивно да търсиш доброто във всеки, просто защото ти си такъв и ти се ще да вярваш, че у хората има останала доброта и човечност?

Струва ли си? Да имаш безброй мечти, когато до теб някой ти казва, че те никога няма да се сбъднат?

Струва ли си? Да си добър и хората да се възползват от добротата ти? И ти да го осъзнаваш, но да продължаваш да се раздаваш, дори и за онези, които не ти желаят хубаво.

Струва ли си?