Няма как да не се запитам понякога дали си струва. Да направя малка ретроспекция на отминалото до сега. И изниква този въпрос...
Струва ли си цялото усилие, всичката енергия? Пропилени. Изгубени безвъзвратно... И няма връщане назад.
Струва ли си? Да се бориш за нещо отдавна погубено? Да искаш нещо нереално и неосъществимо?
Струва ли си? Да осъзнаеш, че си се раздавал, че си помагал, че си жертвал много, в името на една лъжа?
Струва ли си да се откажеш от нещото, което те прави щастлив, за да бъде друг добре?
Струва ли си? Да се втурваш във всяко ново нещо с ентусиазъм, с детска наивност и с мисълта, че може би поне този път ще е различно?
Струва ли си? И въпреки всяко следващо разочарование да си казваш, че ще мине и ще продължиш, защото имаш силен характер, макар да си до болка наранен?
Струва ли си? Да лъжеш всички, че си добре, че всичко е наред, а всъщност вътрешно да се разпадаш на хиляди парченца и да ти се крещи?
Струва ли си? Да търсиш все още любовта и щастието, а да не намира ...