В християнската философия има нещо, което се нарича summum bonum, т.е. висше добро. За summum bonum се вярва, че не е просто най-доброто нещо, което човек може някога да притежава, но също така, че е добро само по себе си или че допринася заедно с други добри и желани неща да се задоволява напълно инак ненаситните желания на човешкото сърце. Вероятно summum bonum звучи като абстрактно понятие, но е възможно да бъде илюстрирано с един детски опит, типичен за всяко африканско село.
Не е необичайно да се поиска от детето да обиколи квачка с малките й пиленца, примерно със седем пиленца. Неминуемо детето ще започне обиколката от обхождането на пиленцата. Но те тичат и то ще падне няколко пъти докато достигне поне до едно от тях. Освен това, кокошката-майка за да защити малките си, ще се нахвърли на палавника с клюна и ноктите си. След доста падания и скромен резултат от усилията, детето ще изостави преследването и тогава неговата собствена майка ще се появи за да му помага. Първоначално ще донесе голяма кошница, ще привика квачката вътре и ще я похлупи. Кокошката-майка, бивайки сигурно похлупена, ще извика сама своите пиленца и те ще се съберат около кошницата. Ако последната се повдигне малко, всички пиленца ще се скупчинят при своята майка. Така за броени минути квачката с люпилото от седем пиленца ще бъдат събрани на едно място. В този пример пиленцата могат да се сравнят с многото добри неща в живота и тяхната майка със summum bonum, висшето добро, въвеждащо в житейския влак всички други добрини.
Днешните четива ни приканват да се запитаме с важния въпрос: “Сред всички онези неща желани от мен в живота ми, кои са пиленцата и коя е тяхната майка-квачка? Кое е желанието, което веднъж задоволено, ще качи всички мои лигитимни желания в своя влак? Евангелието именува това последно желание на човешкото сърце “Божие Царство”. “Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко ще ви се предаде.” /Матей 6:33/ Царството на Бог е Божието царуване в нашите сърца, съдби, домове, в нашето общество и в нашия свят. Човекът намерил царството на Бог е намерил всичко друго, което е желано. Ето затова то е сравнено със скрито съкровище в нива, което след като е намерено веднъж от някого, този някого разпродава всичко притежавано от него и купува нивата. Друго сравнение е с ценна перла открита от търговец, след чието намиране той продава цялото свое имущество и купува точно тази перла. Всъщност, двете притчи ни канят не само да търсим царството на Бог, но да търсим само него, защото с Царството идва всяко друго добро, за което копнеем. Колко от нас си представят живота така? И изобщо какво конкретно може да означава царството на Бог в свят, който като цяло не е склонен да се води от силна вяра в съществуванието на Божие царство?
Соломон от първото днешно четиво е показателен пример на човек търсещ повече майката-квачка, отколкото пиленцата. Като млад цар той има многобройни лигитимни потребности. Нуждаел се е от богатство, военна сила, слава, сигурност, просперитет, дълъг живот и щастие. Но когато Бог го кара да поиска едно нещо, той моли за summum bonum, мъдростта от свише. Знаел е, че с нея идва всяко друго добро, от което се е нуждаел и е желал. Бог потвърдава неговия избор със следните думи:
“Наистина давам ти мъдро и проницателно съзнание; никой като теб не е бил по-рано и никой като теб няма да го бъде. Давам ти и каквото не си поискал, богатство и чест през целия ти живот; никой друг цар не ще се сравнява с теб.”
Ако Бог се появи в съня ти и те попита за едно и само едно нещо, което ти би поискал, какво ще е то? Ще поискаш ли богатство и успех в бизнеса или в любовния живот? Ще преоткриеш ли Соломоновата мъдрост в практическа светлина за да молиш и ти да ти се придаде царството на Бог в твоя личен и бизнес живот? Достатъчно важно ли е Царството за теб за да си готов да продадеш и да се разделиш с всичко, което притежаваш за да го имаш? Какво е това царство ако например сред фактите от твоя живот никъде не откриваш кошница и квачка? Но да си спомняш Исус или някой светец някога да е търсил подслон сред квачки и кошници? Подслонът на светостта е силата, която надделява над злото в конкретни житейски ситуации. Тази сила е земната територия на Божието Царство. Нямаш ли силата, няма да откриеш дори един факт на автентична любов в живота ти. Няма да имаш и воля за усилието да обичаш. Детският опит с кокошката и пиленцата не е опит на любов, той е само една метафора на уязвимостта ни. Помни, царството на Бог не е едно от многото желани неща. То е summum bonum, висшето благо, единственото добро нещо, което винаги ще си струва да постигнеш за да имаш удоволетвореност и пълнота в живота ти. Ако имаш царството на Бог, имаш всичко и ако нямаш царството на Бог, нямаш нищо.
© Никола Стоев Все права защищены