...Както слушам виковете на играещите деца долу, внезапно играта секва и се разнася детски плач. Скачам и поглеждам през прозореца - едно малко момиченце с огненочервена коса е паднало от зеленото си колело и сега плаче.
Останалите деца я гледат, но никой не знае как да помогне... Тогава до нея се спира непознат мъж. Помага й да стане, дори я пита как е...
А що за човек е този, който просто така се спря да помогне? Не изглежда като Супермен или друг герой от комикс, чието призвание е да закриля и спасява от бедите обикновените граждани на някой голям град. Не... Този мъж е най-обикновен: Почти оплешивял, с къса сивкава коса; облечен в анцуг и евтини маратонки, а в ръцете си носи няколко пазарски торби и шише от „Кока-Кола", пълно с минерална вода...
Изпращам с поглед човека, който след като помага на момиченцето, просто продължава по своя си път, и се връщам замислено на бюрото си... Уравненията, които ме чакат в тетрадката, ми изглеждат трудни и неразбираеми, а и мислите ми бягат в др ...