"Сватбата на най-добрия ми приятел"
Истина ли е, не е ли!? Времето ще покаже! Но едно е сигурно! И в четири сутринта, след известно количество алкохол, и в девет сутринта на трезва глава, думите му са факт, вече два пъти. Ако всичко вървяло добре, на пролет щяло да има сватба!
Дали точно тя е Жената с ГЛАВНО "Ж" или пореден план за "по-добър" живот... Все още не знам, а може би и никога няма да разбера! Вече чувам гласовете ви: "Това не е твоя работа! Не се бъркай в чуждите животи. Не разбра ли, че двамата нямате бъдеще заедно!? Щом ще се жени за нея, значи не сте били един за друг! Значи той не е голямата любов, която ти отчаяно търсиш!..."
СТИГА!!! Стига клишета, че двама са заедно само когато е "писано" да бъде така! Той се уплаши! Затова с разделихме...или по-точно, безброй пъти ме помоли да остана най-добрият му приятел. До сега не беше срещал някой, който да бъде изцяло отдаден само на него и да желае на всяка цена той да бъде щастлив. До сега не беше срещал някой, който ревностно да брани мнението си и въпреки това да уважава и цени неговото. До сега не беше срещал някой, който на стотици километри да му остане верен докрай и да не спира да мисли за него.
Звучи като обсебване, но не е! Повярвайте ми, не е така! Просто бях до него! Бях до душата му и в радост, и в мъка! Винаги, но само когато той го пожелаеше! Правех го, защото исках, не защото трябваше! Вярваше ми и аз на него! Реши, че ако се върнем в границите на онази обич - приятелство, ще може да ме запази за винаги. И това пожела, винаги да има приятел.
След като бях първият човек поканен на сватбата, осъзнавам, че така ще бъдем още по-близки. Значи отново пожела да бъда до него! И аз ще го направя, не защото трябва, а защото това е "Сватбата на най-добрия ми приятел"!!!
© Стихийно Бедствие Все права защищены