Гледам интервю с Белослава и ме изби на философия. Реших да споделя мислите си с вас. Е! С който отдели време да ги прочете и коментира.

    Всеки човек е роден, за да свети. Кой по - силно, кой по - слабо, кой само в личното си пространство, кой осветява широки пространства - всеки свети! Щом е жив - свети! Тази светлина трябва да се обича и пази! Тя прави планетата ни уникална! Та, замислих се за светлината на свещта. Слаба, но стопляща ръцете, които я държат. Тази светлина за пренебрегване ли е? А, тази, на запалената клечка кибрит? Свикнали сме с елекрическата светлина. Свикнали сме с прожектори, с цветни светлини. Станали са, някак, естествена част от живота ни. Но, ето, по празниците се срина електропреносната мрежа и много, много хора останаха на свещи. Тогава, може би, поне някои хора са оценили свещта. Въздигнали са нейната светлина, която, макар и слаба, осветява пространството им, прави го топло и романтично. В него изпъкват лицата на най - близките и любими същества! И ние сме благодарни за това, че ги има, че са край нас и че тази слаба светлина насочва вниманието ни към тях. Същото е и с човешката светлина. Някои светят ярко. Заслепяващо. Като слънца. Други - слабо. Едва мъждукат. Като далечни звезди. Понякога светлините примигват. Нещо минава и хвърля сянка. Значи, съответния човек е разклатен от нещо. Загубил е равновесие. Може да е паднал! И, докато почти всички го съдят за това, някой му подава ръка. Изправя го. Крепи го, докато той отново засвети стабилно. Мисля, че всяка светлина е ценна и трябва да се подкрепя! Колкото и незначителна да изглежда! Може би това е единствената светлина за дадено пространство! А, без светлина сме безпомощни! Дезориентирани!

 Не съм от хората, които се взират в небето. Но, взирам се в човешкото пространство. Погледът ми скача от едно осветено към друго множенство. И едва днес, Белослава ми отвори очите. Тия бляскави петна затъмняват, скриват останалото пространство, а то е тъканта, върху която те светят! И също свети! По - слабо, но свети!

 Отдавам, вече осъзната, почит на тази слаба светлина, която дава възможност на ярките да блестят!