Светът след два грама се превръща в петно. Ужасна цапаница от полифония и цветен дисплей. Вагнер в левчето пред блока и Азис в пекарната. Чувствам се повече като герой от криминале от всякога, искам си шейка за пет долара и мъжа на мотор, който се бие за пари, а в свободното си време ме обича с всяка частичка от тялото си. Искам и аз да се сбия, може дори без да ми плащат, но малко ме е страх за лицето ми. Носът ми и без това прекалено често кърви... ех, тези два грама. Зениците ми след тях са като черните маслини на промоция в Кауфланд и сякаш цялата ми кръв се е събрала в бялото им – единственото платно, върху което мога да рисувам с лошите си избори и парите, които нашите ми оставиха до края на месеца. Не ми пука за края на месеца, за края на годината, за края на света. Случва се светът след два грама просто да изчезне. Поправка, ти изчезваш, светът си остава и ти се смее. Не ти идва на погребението и не праща цветя на майка ти. Ужасен, подъл свят. Кофти избори, кофти приятели, кофт ...