Първо да си помислим всички заедно сляп ли е светът или всевиждащ. Същият този свят, който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка глупост, който ни осигурява пример за подражание и ни дава още с раждането ни правия път, който трябва да следваме. Нека си помислим един сляп свят  може ли да направи това, дали ако беше сляп, нямаше всички да изпопадаме като круши от него. Несъмнено светът е всевиждащ, но повечето хора, живеещи в него са слепци. Слепци на светло, слепци, които виждат "всичко, но не и очевидното". А защо ослепяват повечето хора? Нали те се раждат  виждащи и чуващи. Според мен отговорът на този въпрос е "злото", то заобикаля всекидневния ни живот и ако му позволим да дойде при нас и го приютим в нас и му дадем подслон в душата си,  то скоро ще ни погуби. Не трябва да обръщаме внимание  на изкушенията, които ни дава изкушението, трябва да помислим над предимствата, които ни дава доброто и да му се отблагодарим. Злото изкривява погледа на човек за света и той  започва да мисли и вижда нещата такива, каквито не са. Ако продължава да държи злобата и злото в себе си от илюзиите, които вижда, човек би ослепял. Злото ни оковава в тежки вериги, заключва ни с огромен катинар, чийто ключ е само в доброто. То (доброто) би ги отключило, само ако го помолим и му служим вярно.