Всеки човек гради живота си според начин, който сам намира за правилен, по свои собствени правила, осланяйки се на инстинктите си и желанията си. Именно затова всеки от нас е толкова различен и уникален по своему. Но има несъмнено неща, които всички ценим, макар и понякога да не ги осъзнаваме. Осъзнаваме необходимостта и важността им едва когато ги загубим, а тогава вече е прекалено късно.

            Според мен едно от най-важните ни дадености е свободата. Тя може да се изрази по различен начин и присъства в ежедневието ни под всякаква форма. Едва ли обаче всеки човек разбира важността и приоритетите, които ни дарява.

            За мен свободата се изразява както в правото на избор, така и в начина, по който всеки от нас изразява своята личност. Свързвам я с амбициите и характера на хората – как на базата на едни и същи правила и ограничения създаваме различни неща, кои от кои по-интересни и необикновени. Смятам, че колкото по-уникален и различен е човек и колкото по-отворен е към света, толкова по-голяма свобода има той. Понякога е необходимо само да вярваш силно и да искаш нещо истински, за да го получиш.

            Прекалено кратък е животът, за да опитаме от всичко, но е достатъчен, за да достигнем целта си, защото сме свободни да правим всичко, стига то да не вреди на околните.

            За мен свободата е вътре в нас - не я виждаме, но я усещаме. Можеш да бъдеш окован в най-тежките вериги, но да се чувстваш свободен, по-свободен от много други хора, разполагащи с физическа свобода. Но, за да достигнеш това, първо трябва да освободиш духа си.

            Всички ние притежаваме свобода на мислите и чувствата си. Позволяваме си да чувстваме и мислим всичко, но споделяме само това, което е допустимо спрямо другите. Именно затова смятам, че единствено свободата на мислите и чувствата ни може да се доближи до понятието „абсолютна свобода”, защото всички ние, хората, сме свързани по един или друг начин  и това ни ограничава. И въпреки това всеки от нас мисли и чувства различни неща, които не можем просто да забраним.

            От друга страна, както вече споменах, животът не е достатъчен, за да достигнем до абсолютна точка - да се стремим – да, но не и да я покорим, защото, когато покориш върха, това не значи, че си покорил и планината.

            Не бих могла да дам пълно и точно определени на понятието свобода, но не мисля, че въобще някой е способен да го направи. Задоволявам любопитството си с най-прости разсъждения, чрез които правя своите изводи, изводи верни може би само за мен, защото се чувствам достатъчно свободна да повярвам в тях без да се влияя от чуждите мнения и забележки.