Събуждане

   Събуди се. Никоя птичка не бе виновна, по-скоро кошмарът, който и денем и нощем в съня я гонеше. Направи си чаша чай, мразеше кафето, то я събуждаше рязко, истински. Водата се стопли и тя пусна пликчето в малката чаша. Седна на плота и зачака.

   Замисли се за това, което бе сънувала. Някой би казал, че беше хубав сън, но би го казал само ако не я познаваше. Напоследък никой не я познаваше.

   Отиде до балкона. Излезе. Беше студен есенен ден, искаше ù се да има сняг, но нямаше. Всичко бе затаило дъх, чакащо също като нея - зимата. Голите ù ходила замръзваха, не ù правеше впечатление.

  Сънят. Беше в метрото. Не беше права, но ù беше удобно и сигурно. Седеше в един непознат. В съня ù обаче той бе всичко познато. С едната си ръка той я бе обгърнал, с другата леко докосваше страните ù. Бяха поруменели. В очите ù се виждаше неугасващият момент. Тя беше жива. Тя беше птиче, малко, но със силата да победи света. Защото обичаше, бе обичана.

   Чаят беше готов, ухаеше слабо, нежно. Без дори да го погледне, тя стана и го изсипа в мивката.

   Бе тръгнала обратно към стаята си, когато реши, че е време да си направи кафе.