Видях светлина... ярка, жива, изпълнена със страст.
Там, в съня си бях при него. Истинска, красива, отново обгърната с нежност.
Той беше все така усмихнат, лъчезарен, но тайнствен (всъщност това не ме притесняваше).
Бяхме плътно прегърнати, а не се докосвахме. Отдалечени, а бяхме едно тяло.
Той разказваше нещо, но аз бях пленена от погледа му и не чувах думите, изричани от нежните му устни.
Изведнъж... всичко потъна в мрак. Чу се стряскащият глас на жестоката действителност:
-Скъпа!
В този миг разбрах, че той може да бъде мой единствено и само в сънищата ми.
Изтръпнала и студена станах от леглото и целунах измамения. Разбрах, че не мога още дълго да крия тайната си... Не исках да виждам другия само в съня си...