Вали. Хубаво е човек да е влажен, когато предстои да разбие собствените си табута.
Ще кажете „Какви табута може да има един член на ХХХ-поколението?”, ами има, защото порното е безсмислица, в повечето случаи, пък и друго си е театърът, друго си е да чуеш диалог върху тази тема, друго си е Пинтър.
Зад мен стои дълга интернет връзка, пренаселена с много думи и малко срещи; около мен е едно от най-развратните места в България – Студентски град, а аз вместо да тръгна да гоня дивото, отивам на театър. За някои това би било мазохизъм, за други бягство, а за мен е просто любопитство. Хубаво е понякога просто да гледаш.
Дали това е изблик на воайорство?
Да, всички, които отиваме на това представление, сме воайори. Дано са избрали така актьорите, че да няма ощетен пол.
Ето го и метрото, аз се затичвам, виждам познато синьо яке, но я отминавам. Преди такова представление дори най-малкото нещо ще ме подтикне да обвиня Съдбата в сватовничество.
Стигам Софийския – готино е, мирише на пресен дъжд, я ...