Талант за оцеляване
Тази вечер не мога да заспя. Не е кошмар, дори не е безсъние. Чувство е. Геометрично.
Като страна от равностранен триъгълник съм. Аз, той, тя... Лошото е, че може да се окаже и шестоъгълно. Много ме е страх от неправилните геометрични фигури с безброй страни...
Непозната съм в чуждите светове. И тук, звездите и луната са същите. Дори и синьото в небето.
Странно е. Приятелката ми спи. Съвсем спокойна и уверена в себе си.
Винаги ме е критикувала. Никога не хареса детското в очите ми, лудостта на постъпките и опитите ми за летене. Не одобри и мъжа, за когото говоря напоследък.
Все още съм навън. От дъжда паветата са придобили онзи невероятен блясък и студ, характерни само за диамантите.
Спускам мислите си бавно в посоката на вятъра. Трябва да се обърна и да вървя срещу него.
Потъвам. Тъмнината и влагата ми е в повече. Прилича ми на преживяване от друг свят.
Той ми се усмихва. Целува неповторимо пръстчетата на ръцете ми и ме кани на прием.
Първо се съгласявам, но после решавам, че е неразумно.
Криво ми е. Може би, сгреших. Но той... се появява и всичките ми страхове се стопяват.
Вечеряме. Горещо е и задушно.
Паля свещи. Нелогично и странно. Никога не съм действала последователно.
Тръгва си. Скучна съм и объркана.
Дишам неравномерно и се обливам в пот. Въртя се хаотично. Крещя.
Тази вечер се нуждая от любовта му. От разговор, от усмивки и силни мъжки ръце.
Липсва ми суетността и неузрялата му смелост.
Говоря с него. Пак се раздвоявам. Има смисъл в думите му. Никога не казва ненужни слова. Не хвали напразно, не спори егоистично.
Усещам допир до рамото си. Не мога да се събудя. Не и сега.
Тялото ми се вие между смачканите чаршафи. Приличам на змия, която пълзи към най-високата скала, близо до слънцето и топлината. Дори и кожата събличам.
Само геометрията се запазва... Не доказвам теореми... Само сънища. Банални.
Таванът ме притиска. Трябва да се събудя... Този клоун... с талант за оцеляване, ми е любим.
© Яна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Харесва ми много даже.Има нещо различно,ново в него.Поздравления!
-
харесва ми...имаш свой уникален стил.
-
Стилът напомня автоматичния поток на съзнание на сюрреалистите, но в същото време е реален. Интересна комбинация. Хареса ми. Поздрав!
-
Дори да боли до кокал,не губи детското в очите си, лудостта на постъпките и опитите си за летене...
-
Талант за оцеляване ! Имаш го Яна ! Прекрасен талант
Писането е терапия.А ти пишеш...леко ,приятно, дълбоко,красиво..и имаш какво да кажеш още... -
Много истинско.Интересно написано.Предразполага към въображение.
Този клоун... с талант за оцеляване, ми е любим...
Откъсни се от твоя свят .Ела при нас,Яна.
-
Много добро есе. Поздравявам те, Яна!
-
Интересно е.
-
Доволен съм, че открих и прочетох това! Прилича ми на нещо което съм чел...или писал, всъщност не помня.
-
Силно.
-
Определено ми харесва. Психологична миниатюра - нещо средно между безсъница и кошмар...
Прегръдка -
"Нови" думи, оригинален изказ, усещане за близко присъствие... Thank you
-
Токущо говорих с теб.Раздвоих се.Има смисъл в думите ти.Хареса ми много.
-
Талантлива си!
-
Харесвам разпокъсаността на повествованието - въпроси, чиито отговори знаем, но не искаме да приемем и ги затрупваме с лавина от хаотични мисли.
-
Хубаво есе!
-
Яна, харесва ми стилът ти! Накъсан, задъхан... Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Кристален смях, небивал страх, парчета от строшеното ми тяло...така и не разбрах, кога и с кой наяве то било е цяло...