Там
Здравей, как си приятелю,
как, добре ли я караш,
още ли…
Вятърът гонеше пясъка пренесен от туристите на крайбрежната алея обратно към плажа. Вятър, за туристите, бриз за местните. Независимо кой как го наричаше, той беше един от най-верните приятели на романтиката. А от нея имаше много по това време.
Бризът подухваше леко, но достатъчно за да накара косъмчетата по тялото да настръхнат. И така плажната хавлия се превръщаше в романтичен заслон.
Бризът носеше миризма на риба, рибата значеше почивка, почивката - море, а морето – романтика.
Бризът носеше и онази вечна песен на Тоника, а излезлите на вечерна разходка туристи се закачаха на музикалната въдичка и биваха привлечени от романтичните балади към ресторанта с белите тенти.
Крайбрежната алея беше другата страна на романтиката. Оживена, изпълнена с хора, ухания, детски викове и приятелски смях. Самата алея се намираше точно зад гъстата зелена ивица дървета и уханни цветни храсти, отделяща плажът от самия курорт. Сякаш той беше све ...