„Тази земя не е моя земя
Тази земя, простете е чужда."
Есе
Къде съм аз? Къде се намирам в този момент? Оглеждам се и нищо не ми е познато, сякаш съм на друга планета! Какъв е този мирис, какви са тези цветове и фигури! Сън или реалност е това? Или пък може би нещо по средата? Нещо необяснимо, сюреалистично и извънземно - не искам да се чувствам така! Страх ме е от тази загадъчност и непредсказуемост! Искам да се върна там, където всичко ми е познато! Искам да се събудя в леглото си, макар и малко твърдо, и да видя всичката онази реалност, от която избягах! Искам да се върна там, където моята земя ме чака -„тази земя,
която пролетен вятър пробужда".
Но за жалост, този сън не спира и аз продължавам напред, лутайки се из тъмните пътища, търсейки моята „обетована земя". А дали някой ден ще я открия? Дали пък това не е моята земя и кой и кога я промени така? Какво виждам наоколо?Толкова е страшно, че не мога да го изрека. Улиците са потънали в боклуци, а цветята са увехнали от мръсотията и ...