В този твой свят болката е тъй присъща, тук, където мечтите ти не стават реалност и бавно падаш надолу, губиш цялата си мощ, тук съм, ти не ме нарече свой приятел, а предпочете да си ми враг, убиваш ме със своето безпокойство.
Когато чуя името му, червата ми се обръщат, защото след това негово име, знам ще последват хиляди ругатни, които не искам да чуя. Колкото и да си права, не мога да се примиря, защото ти искаш да ме загубиш.
Сравняваш се непрестанно с мен, а знаеш ли какво съм аз?! Аз съм нищо за този свят, не, не съм по-добра и ти го знаеш, знаят го и всички останали. Какво имам?! Абсолютно нищо, поисках да имам любов, но ти предпочете да ми я отнесеш, не, не си виновна, аз трябва да съм, защото ти позволих да го направиш.
Сега, след всичко това, се съмняваш в мен, да, има защо, но повярвай ми, няма смисъл.
Боли ме, ще спреш ли да ме нараняваш?! НЕ мога повече да слушам, не желая да плача повече за теб, ти избра пътя си сама, не, аз не съм ти толкова виновна! Чувствам се като в з ...