Суета ли е да бъдеш егоист или начин да се съхраниш? Трябва ли да бъдеш винаги непорочно скромен или да знаеш, че стоиш преди всички и че в своя си живот ти си най-важният? Поставя ли ти примка около врата обществото, когато те притиска с това колко е себеотвержено и безкористно да си в услуга на другите, защото само жертвайки се, правиш истинско добро?
Умението да си егоист е животоспасяващо и тук не говоря за себичния егоизъм, а за този, който те съхранява да не бъдеш погълнат и изплют от света, защото саможертвите почти никога не се оценяват. Казваме, че покорната глава сабя не я сече, но истината е, че светът толкова е обезумял и станал кръвожаден, че сеченето на глави и на покорните, и на непокорните, е поголовно. Живеем във време, в което трябва агресивно да се браниш. Доброто е недооценено, защото добрите хора не са единни, а самостоятелни воини и това винаги е бил големият проблем на доброто – то не е единно. То е добронамерено, готово е да се жертва, но му липсват обединени си ...