11 авг. 2007 г., 17:25
3 мин за четене
Ти си причината за всичко
(моят блян)
Любов! Красива и убийствена! Влюбваш се и сякаш летиш, но не отвърнат ли на чувствата ти, попадаш в бездна, бездна от страдание и болка. И толкова боли, боли, а ти не можеш да направиш нищо.
В началото ти се струва прекрасно, обнадежден, че всичко е възможно, че може би ще бъдеш щастлива, но когато прозреш истината, светът се сгромолясва пред очите ти и ти не можеш да направиш нищо. Стоиш и гледаш! Страдаш, защото не можеш да заповядаш на сърцето си, та на нечие чуждо ли? Не можеш да принудиш човек да обича, колкото и да ти се иска, не можеш. Просто трябва да се примириш и да продължаваш напред. Но не е лесно! Как да кажеш на сърцето си "забрави"?
Как, като в него бушува пожар, пожар, изгарящ всичко, изпепеляващ и душата, и сърцето, и малкия останал ти здрав разум. Как, като дори умът ти не желае да го изгони от мислите ти, като всяка секунда той е в съзнанието ти, като непрекъснато нахлува в сънищата ти, как? Как, като всяка частица от теб го търс ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация