"Навън вали. Толкова силно вали! Имам чувството, че дъждовните капки ще пробият черепа ми и ще наводнят съзнанието ми... Евакуация на чувствата и мислите!... Стоя до прозореца и не откъсвам очи от бурята навън. Странно! Колко много природната стихия прилича на опустошената ми душа – изпочупени стъкла и прекършени клони, наводнени улици...
А душата ми е жадна за сбъдване! Съзнанието ми рисува полета от макове, небе – по-синьо от морето и жарко слънце...
Тихо е. Тази тишина ми липсваше. Сега мога да чуя своя вътрешен глас, нашепващ ми – намери себе си... Замислям се. Как да се "намеря"? Изобщо можеш ли да търсиш нещо, което никога не си губил? И всъщност някога намирала ли съм своето истинско аз?"
Намерих този текст, запазен в телефона си. Хубавото на тези джаджи е, че съхраняват неща, за чието съществуване ти отдавна си забравил. Да, далеч във времето пишех. Пишех, защото имах потребност, а и много хъс. Стараех се прилежно да подредя мислите си. С опита на дългогодишен психолог анализирах чувствата си... Тогава ми беше много по-лесно да общувам със "себе си". Тогава... Но не и сега...
Да, преди пишех. Сега се чудя какво моето минало Аз е търсело. Сегашното, освен че е изгубило страстта си към писането, е и много объркано. Лутайки се между университета, тежките сесии, разочарованията от приятелите, изгубили вече своя статут, някак си забравих... не, по-скоро изгубих светлината, озаряваща моята мечта. Знам, че трябва да мина по точно този път. Знам, но не го чувствам...
И няма по-пагубно състояние от това. Имам чувството, че сама вредя на себе си... Всъщност е така! Най-големият ми противник съм самата аз. Собствените ми страхове ме оковават. Не ми позволяват да видя, че светът не е само враждебен и "настръхнал от злоба", а е и приветлив и красив. Защото навън времето не хармонизира с климата на душата ми. Навън парещите слънчеви лъчи целуват кожата ми! Навън полета от макове ме чакат да ги пребродя! Навън е светлината, озаряваща моята мечта! Черните облаци, гръмотевичните бури и прекършените клони са препятствията, които трябва да преодолея!
В една история*, стара почти колкото света, се разказва за борбата между доброто и злото, любовта и омразата, истината и лъжата, вярата и безверието, светлината и мрака, живота и смъртта... История, поставяща много въпроси, но и даваща много отговори. История, даваща право на избор! В тази история авторът използва думичката "тимшел" – в превод от иврит означава – ти можеш. Да, ти можеш да избираш!
Аз избирам да бъда! Да мога! Да знам! Да осъществя мечтите си! Да бъда светлината на своя път!
А ти имаш ли смелостта да избираш?
* "На изток от рая" Джон Стайнбек
© Мария Все права защищены