Нашата днешна история ще ни отведе в град Пловдив. По времето на първата ми студентска година бях отседнал в една квартира, заедно с още няколко човека. След като ми свършиха „очните” лекции, се прибрах във Велинград и след това се връщах в Пловдив само за изпитите си.

       Разбрах, че съм забравил една касетка с хубава музика в квартирата, така че реших на следващия изпит да мина през нея и да си я взема.

      Денят на изпита настъпи. Имах двама приятели – единият работеше в Пловдив по това време, а другият  също учеше.  Уговорихме се да се срещнем след изпита ми и заедно да отидем до квартирата, за да си взема обратно това, което бях забравил. Срещнахме се и тримата се запътихме към набелязаната цел. През целия път до квартирата единият от другарите ми говореше за една своя бивша приятелка (гадже), като я хвалеше и ни разказваше колко хубави моменти са прекарали заедно. Говореше с ентусиазъм, на който човек може да се възхити. Също така добави, че не я бил виждал от няколко години. Каза, че си мислел за нея доста напоследък и после добави, колко хубаво би било, ако му се отворела възможност да се срещнат отново. След това завърши своето словоизлияние с думите, че не знаел телефона ù и нямал точна представа къде живеела в момента.

        И така, стигнахме до въпросната квартира, слушайки думите на приятеля ни. Тя се намираше в пет или шест етажен блок. Помолих спътниците си да ме изчакат пред блока, а аз се запътих към апартамента, в който беше моята касета. По стълбите се разминах със симпатично момиче. Забавих се около петнадесетина минути. Когато излязох, другарите ми коментираха нещо оживено. Оказа се, че въпросното симпатично момиче е било бившето гадже на моя приятел.

       КАКВО СЪВПАДЕНИЕ. Вътрешно затихнах от учудване. Как е възможно такова нещо? Пловдив е огромен град! Как се получи така? Приятелят ми толкова искаше да я види и сякаш чудото се случи. Когато мислено проследих цялата картина, останах смаян от огромния Замисъл, който беше дирижирал цялата тази среща, за да изпълни желанието на другаря ми (да се види отново със своята приятелка). Изпитът ми, който беше насрочен в този ден и час. Нашата среща след това. Забравената касета и намерението ми да си я взема точно в този момент. Желанието на приятелите ми да ме придружат. Импулсът, който е накарал момичето да излезе точно в този момент и още милион други неща, аранжирани с такава майсторска прецизност, пред която човешки разум не би могъл да направи нищо друго, освен да се поклони дълбоко в своето благоговение и с възклицание да заяви: „ИМА БОГ И РАБОТАТА МУ Е СЪВЪРШЕНА.”

       Сега, години по-късно, мога да си обясня следната случка от гледна точка на Учението за Законът за Привличането, в което се казва: „Всичко, което е необходимо, за да получиш нещо е, първо да го поискаш и второ - да намериш начин да го допуснеш.” Допускаш, когато се чувстваш добре по отношение на това, което си поискал, докато мислиш за него. Или пък въобще не мислиш за поисканото, като се стремиш да се чувстваш добре. Допускаш, когато вярваш, в осъществяването.

       И така, моят приятел е искал силно да се срещне с бившето си гадже (това е първата стъпка) и второ, в неговите хубави думи и мисли за нея е намерил начин да допусне сбъдването на желанието си (макар и несъзнателно), като  Вселената от своя страна е организирала всички елементи на сътворението, така че поисканото да се осъществи по брилянтен начин.

       Ние вече сме пожелали. Всеки от нас е поискал много съкровени неща по време на живота си дотук (това е стъпка едно), а сега можем да направим стъпка номер две, да допуснем това, което сме поискали, да се влее в преживяването си, като се развеселим, като сме благодарни, като си спомняме за хубавите моменти от живота си, или като мечтаем за нещо приказно и вълшебно, което кара сърцето ни да пее, или като се отпуснем в медитация, или като послушаме хубава музика, или пък като отидем на среща с любим човек, или като се разходим сред природата.

       Нашата работа е да намерим начин да се почувстваме добре, а начините са толкова много.

       Когато се усмихваш на Живота, Животът също ти се усмихва. Толкова е просто.