Загубих личната си карта и, загубвайки я, сякаш загубих нещо друго. Загубих миналото си - да, именно онова минало, което в моите представи изглежда като кадри, снимани с жълт филтър за камера, създавайки ви впечатлението, че са леко поостарели, леко безсмислени, но и носещи някакъв шарм. Какъв? - Неясно. Нямам никаква представа защо шаблонната мисъл, че съм загубил част от себе си заедно с картата, постоянно ме навява. Заедно с нея ми идва една не толкова шаблонна, но още по-натрапчива - че съм част от всички вас, хората и вие изграждате моето цяло. Аз съм една леко накриво издялана микстура от човешки съдби, залепени с тиксо на места. Може би един процент от чувствата на всеки един от вас съвпада с блудкавата смесица от чувства, които аз изпитвам. А аз... Какво направих аз? Загубих се някъде. Може би в трамвая, тролея или метрото, а може би някъде по пътя. Нищо чудно да съм се загубил още, докато е трябвало да „изпълзя" от корема на майка си навън. Белият свят ме е загубил някъде по т ...