Денят е този петък, някъде около два и нещо след обяд, намирам се в близкия до нас компютърен клуб, като си цикля Диаблото и от време на време разръчквам нета - току-виж изпаднало нещо интересно... Следващата ми съзнателна мисъл е, че съм се устремил към нас, където сипвам едно ги в раницата си и се изстрелвам към залата с идеята да тренирам. На из път си мисля, че трябва да съм луд, да се моря в тази жега и се чудя защо не си взех някой от белите си екипи вместо черния.
Влизам в залата и заключвам отвътре, за да не вземе да ми се натресе някой нежелан елемент. После се преобличам, пускам вентилатора и радиото и започвам загрявката си.
Десетина минути по-късно бях готов да тренирам и чух първата гръмотевица, предвестник на разхлаждането, което щеше да ми помогне в тренировката.
В самостоятелните ми занимания винаги присъства и ката под една или друга форма. И този път ще е така - "строих се" за Хейан шодан, размърдах въображаемите си мустаци (този навик го прихванах от един мой познат, който си има истински такива) докато обмислях какво не ми е точно. После спрях музиката и отново се "строих" за ката.
Според един друг мой познат (чийто навик да размърдва уши така и не мога да усвоя) Бойното изкуство може да се сведе до четири величини, а именно - аз, противникът, разчет на дистанция и разчет на време. Всичко в практиката ми трябва да е подчинено на развитие на някое или няколко от тях. Ката е най-добрият начин, който познавам, за решаване на първото уравнение - аз, тоест координиране на движенията на ръце, крака и тяло, намиране на центъра и интегриране на тялото, контрол на дишането и така на татък.
За придобиване на майсторска степен, черен колан първи дан, са достатъчни да се знаят и владеят осем кати (може и с по-малко да се мине, но не е желателно) - петте Хейана, Теки шодан, Басай дан и Канку дай (последната ми е любима). Така че ги изиграх по веднъж на максимално темпо със съвсем кратки почивки между тях, а някъде по време на Хейан нидан заваля. След това си надянах уредните ръкавици, включих радиото (можеше и обратно да ги направя тези неща, но а де!) и започнах да обработвам чувала. След известно време се престраших и за пръв път си позволих да работя със затворени очи - оказа се не чак толкова трудно, ако не правя комбинации над три удара.
Като ми омръзна да тормозя чувала си направих кратко ОФП - въженце, коремни преси и малко падания (тук някъде спря дъждът). Накрая се кротнах да релаксирам пред вентилатора, разсъждавайки за пореден път по темата, как човек се отпуска да прави разни неща, когато няма публика и как първо премисля по няколко пъти всяко свое действие, ако такава присъства и по този начин губи спонтанността на действията си.
Облякох се, поклоних се на Доджо, заключих и си тръгнах - всичко на всичко един час в залата.
Благодаря ви за вниманието.