18 февр. 2005 г., 20:20

Тук и Сега 

  Эссе
2144 0 2
2 мин за четене

Има ли смисъл от един живот които само пречи на другите,от един живот които неможе
 да изживее това което му се иска,един живот,тежест за всички около него.Казват,че най близките хора
 трябва да те обичат,а в какво се изразява обичта им,в разбиране мисля си аз,е значи
мен не ме обичат,защото не ме разбират.Може би за първи път толкова дълбоко обмислям възможността
ако мен ме няма,ако просто изчезна,ще е по лесно за мен и за останалите,поне по голямата част
от тях.Някой ще си кажат,че може би така е по добре,и с лека ръка ще забраеювят за мен
други ще им стане леко криво,но на мен няма да ми е мъчно ,нито криво за никого от тях,затова,че повече
няма да ги видя и чуя.Живях и видях някои неща,усетих какво е да имаш приятели,какво е да загубиш такива,
разбрах какво е да обичаш някого и да си готов да размениш живота със смъртта  само за него,за да
бъде тои щастлив,разбрах какво е да те предадът,и всичко това за малко време.Научих какво е
да бъдеш силен дори когато умираш от болка,разбрах,че на този свят всички са силниi,дори и само защото
минават през живота,защото този които остарее е победил,минал е през живота и сега чака финала,слабите,
те приключват играта посредата,строполили се на пътя,отнели понякога и само искриците живот от тях,
такава май сам и аз,слаба.
Когато си мисля за себе си,изпитвам съжаление,страх,страхувам се от самата себе си,от
това което съм,сълзите ми в очите само започват да се стичат без дори да съм ги повикала.
А сега какво,накаде,сълзите пълнят очите ми,но няма да плача,та нали разбрах каква съм и какво искам,
не е толкова трудно все пак да го постигна,да се загубя,но как,та нали съм слаба,как да го сторя.
Жестока е тази игра,да искаш да загубиш,но да нямаш сили да излезеш от играта,обричаш се да живееш с този товар,но
нали все пак,ако не ни е трудно няма смисъл да живеем,нито аз,нито който и да е,никои живот не е подарен,никои
живот не е лесен,затова нека живеем докато от безсилие сами не се свлечем,уморени от това което сме.

© Мария Манчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво...и вярно.
  • Хубаво е, макар и малко банално. А животът е дар когато се живее с пълна сила, а не когато се свличаш в безсилие (тогава вече си мъртъв, макар да съществуваш)и аз вярвам, че умееш да играеш тази игра
Предложения
: ??:??