Темата е особено интересна и бих казал вечно актуална. Защото всеки, който се наслаждава на нечие творчество, независимо от степента на духовност, която влага в този акт, е по същество консуматор, пък дори и с идеална цел. Ала простата истина е, че между нас - консуматорите и негово величество творецът, винаги застава тъмната сянка на Интерпретатора. Както търговецът ни доставя стока произведена /в общия случай/ далеч от нас и ние си плащаме, понякога твърде скъпо, за това съмнително удоволствие, така и Интерпретаторът ни доставя едно чуждо творчество, опаковано лично от Него самия, с претенцията, че е дори съавтор на същото. Когато четем поезия или проза, но в превод, Интерпретаторът ни се явява под формата на преводач, но когато слушаме музика нещата се усложняват неимоверно. Представете си, че копнеете да слушате Бах и си пускате на запис негова творба, да речем изпълнена от Глен Гулд, считан за блестящ изпълнител на Бах. Възниква естественият въпрос, кого слушате всъщност - оригина ...