Твоят глас

28 апр. 2007 г., 23:13

Эссе

1383 0 1

Взимам телефона и набирам номера ти със затворени очи. Все още го помня и едва ли някога ще го забравя. Защото не си запаметен само в един указател, но и в сърцето ми. От първото мога да те изтрия, но не искам. От второто искам да те изтрия, но едва ли ще успея...
Чувам сигнала... Сигналът в слушалката не може да се сравни с бързото тупкане на сърцето ми...
Треперя... Сякаш съм на най-студеното място на света. И наистина е така след като ти си тръгна. Това студено място го нося в мен. То се стопява само когато чуе гласа ти, който е по-топъл и от Слънцето.
Затова сега пак ти звъня - за да можеш за пореден път да стоплиш този лед и да ми върнеш поне част от щастието, което изпитвах, докато още беше до мен...
Все още те обичам!

Твоят глас

Свързани произведения

Комментарии

Предложения