ТЯ

Тя е крехка кристална чаша. Пълна до половината. Тя е още неузряла, но жадува самостоятелност. Тя е хубаво момиче, макар да не е красива. Тя е чаровна. Тя мечтае за нещо, но още не знае за какво. Тя иска да е някоя друга, но още не знае коя.
 Тя има нужда от родителите си, но не знае как да им го каже. Тя не знае, че те винаги мислят първо за нея. Тя си мисли, че те няма да я разберат. Тя не знае, че те са готови винаги да й помогнат. Тя не може да им се довери. Тя ги обича, но си мисли, че все ги наранява. Тя си мисли, че е недостойна дъщеря…
Тя има нужда от приятели, но не знае как да ги разпознае истинските от псевдоприятелите. Тя е леснодоверчива. Тя не знае кои са лицемери около нея. Тя е дори прекалено наивна и разкрива душата си пред всеки. Тя е често наранявана, затова трябва да е силна. Тя може да е силна. По-силна от всички останали, но още не го знае. Тя си мисли, че те са й приятели…
… ах, колко се лъже!
Тя иска да се хареса на всички, а не знае, че това не е нужно. Тя не знае какво й се харесва. Тя иска да е щастлива, но все по-често е унила. Защо? И Тя не знае…
Тя иска да е голяма, но още не може да се раздели с лексикона й от пети клас. Тя иска да може това, което не може, а не оценява това, което може и притежава. Тя е объркана. Днес си мисли, че любимият й цвят е син, а утре той е вече зелен. Всеки ден иска да е различна, а все си е същата…
А другите? Те си мислят, че я познават. Те си мислят, че знаят какво харесва, а не знаят, че обича кафето си чисто, без захар. Те не знаят, че слага в чая си мляко. Те не знаят, че обича да се събужда сутрин рано. Те си мислят, че вчера любимият й цвят е бил червен, а днес – бял. Те си мислят, че я разбират, а не могат да си обяснят защо последната седмица не ги е потърсила дори един път. Те чувстват, че Тя може и скрито искат да са като нея. Те искат компанията на нежната й детска душа, пропита с мъдростта на хиляди старици, но изпълнена с чистотата на момина сълза. Те си мислят, че знаят как да й помогнат, а не знаят, че напълно грешат. Те си мислят, че са й приятели…
… ах, колко се лъжат!
Добре, че поне една от тях е истинска. Добре поне, че една от тях винаги ще я обича и, когато може, ще бъде до нея. Но и двете още не го знаят…
… ах, добре, че я има поне тази една!

Но ето, че Тя пораства. Ето, че тя се развива и идва момента, в който Тя среща Той. А Той… Той е толкова прекрасен. Той е толкова добър. Той е толкова харесван. Той е толкова, колкото никой друг не може да бъде в нейните очи. Тя се чувства добре с него, поне засега… а засега е нещо много кратко…
Тя си мисли, че е влюбена. Но не знае, че това не е любов към него, не е любов към неговите очи, към неговите целувки, към неговите прегръдки… дори не е любов към неговия ум. Тя не знае, че е влюбена в самата любов. В хубавото чувство от вътре, в мислите, постоянно за него. Тя изобщо нищо не знае.
Но един ден ще разбере всичко. Тогава до нея ще бъде пак онази една, която и тогава ще я разбира, подкрепя и обича. До нея ще бъдат и родителите й, които ще бъдат горди от нея. А самата Тя ще осъзнае, че трябва да си даде сметка, че има много време пред нея, че има много време, през което Тя ще се променя.
Тя няма да иска вече онзи измисления Той. Тя ще намери Истинския. Тя ще намери и себе си накрая.
Но не днес. Има време за всичко това. Днес Тя ще си е същата. Днес Тя още ще вярва във вчера, но скоро ще повярва и в утре. Днес Тя ще е още объркана. Днес Тя ще е още крехка. Днес Тя ще е още уж влюбена. Днес Тя е още шестнадесет-, седемнадесет- или осемнадесетгодишна.
… ах, колко е прекрасна днес Тя!