Тя истински се страхува да не го загуби, когато започне да мисли за това, я заболява глава. Когато осъзнае, че не го сънува, той в сънищата и мигновено изплува. Когато той си тръгне и Тя остане сама, настроението и се разваля, а когато за довиждане той я прегърне, Тя очаква да се върне. За какво живеем, за какво си струва да умрем? Кое е нещото, за което си мислим, щом отворим очи сутринта? Кое не може да се купи с пари? Без кое не можем да живеем пълноценно? Отговорът винаги е бил само един! Когато я целуне, обливат я вълни. Когато сладко той заспи и затвори очи, наблюдава го потайно и се моли безкрайно така да я зашеметява омайно. Той е част от нея, неотделима, малко скрита и интимна. Той поддържа и спира сърцето и, когато пожелае, но на момчето му харесва така да си играе. В нея огънят гори и не спира, а любовта и думи не намира. Когато е далеч, сърцето и бавно пулсира! Когато я гали нежно и Тя затвори очи, бавно се носи в своите мечти. Не може да заспи без да го види, не може да заспи без да си представи как нищо не може да ги спре и тяхната любов расте! Той е нейният наркотик, нейната храна и студената вода...
© Диана Димитрова Все права защищены