Тясно ми е...
Тясно ми е.
Тясно ми е в твоето сърце. Чувствам се като в склад, пълен с вехтории. Навсякъде наоколо има неща, които са били или все още са част от живота ти. А там, в дъното, стоя аз. Стоя и чакам да дойде ред да ми обърнеш малко внимание.
Не! Не се притеснявай. На мен ми е добре тук. Вече свикнах с това, че не мога да бъда на преден план в твоя толкова подреден и странен живот. А и вече знам, че все някога ще дойде време и за мен. Било то сега или след... не знам колко време.
Спокойно! Ще почакам. И без това нямам друга работа. Просто ще си стоя тук и ще си спомням за времето, когато бях нещо повече от непотребна вещ за теб.
А може и да си помечтая. Какво толкова? Може да се превърна в заблуден оптимист, чиято единствена цел е да убеди себе си, че животът му е като приказка - красив, спокоен, уреден. Защо не? Защо да не си помечтая? Защо да не се опитам да заблудя себе си, че нещата отново ще бъдат както преди? И без това нямам какво да правя. А и захвърлена тук, сред н ...