Търся го. Вечно него. Търся го, както слепият търси светлината. Търся го, както глухият търси песента... А той, той отдавна е намерен. Всъщност никога не е бил изгубен. Песента е била в съзнанието ми, светлината - в душата ми.
Търся го. Само него. Търся го в теб. Търся го в клошаря на улицата. Търся го в нечии очи. Търся го в металическия блясък на сивия ден. А той, той никога не се е криел. Намирам го в болката на плачещото дете. Преоткривам го в тихия дъжд. Той досега се е скитал по друмищата на нашите сърца. Бил е отново на път, за да открие и събуди онова, що е заспало у нас.
Търся го. Отново него. Търся го в дебелите книжни томове. Търся го в сивия гранит, покрит с имена. Търся го в бурния вятър. Дори и в “google” го търся. А той, той винаги е бил до мен. В дни, когато единственият ми събеседник е била една машина, той е говорил в мен. Когато съм си мислела, че е по-добре да напусна тази страна и да отида в друга, той ме е дърпал назад.
Търся го. “Всичкия” него. Търся го в своите ...