От училището тръгва всяко дете, от училище тръгва всеки малчуган, дали е важна тази наука. Някой си казват: "Училище не ми трябва, пълна загуба на време". Дали това наистина е така; дали, ако не беше задължително да се ходи на училище, никой нямаше да ходи. Честно казано - не мисля така. Пак щеше да има деца, които ще ходят там, не защото някой ги е накарал, а защото "училището е тяхното бъдеще", защото без него животът е загубен. И сега в този живот има хора, които се борят за живота си, няма как да не си ги виждал из улиците: хора, които или нямат пари за обучение, или не са искали да ходят на училище, защото тогава за тях е било загуба на време. А ако ги попитаме сега защо се скитат из улиците, защо просят за трохичка хляб, дали ще ни отговорят? Изобщо ще ни изчакат ли да си довършим въпросите, или срамът в тях ще ги надвие и те ще избягат и ще се скрият някаде там из улиците. Дали на тези хора зимата им е топло, дали имат хляб, меко легло, изобщо тези хора имат ли къщи? Едва ли. Какво правят, за да се прехранят, как оцеляват? Има отговор на всички въпроси: Те се скитат сами из тъмните студени улици, голи, боси, посинели от студ, молещи всеки човек за една стотинка, крадат и продават краденото, за да се прехранват. Всичко това звучи тъжно, мрачно и лошо. Така завършват всички тези, които си казват: "Училище, хаха - аз там не стъпвам" или "влизам в кой час ми харесва" Сега тези деца си нямат представа какъв е животът и че животът си има правила: не можеш ли да ги играеш, си извън него. Сега някой от тези деца пият, пушат и дори се дрогират, понякога това е причината да не се явяват в някои часове. Те си не дават сметка, че това наистина е истина, че те наистина са там, в тъмното, в студа, в мрака, в някой ъгъл. Но това няма да стане, ако ходим на училище, но не само да сме там, както се казва "тялом си тук, а духом си там", трябва да сме сериозно точно в тези моменти, в които си изграждаме бъдещето да мислим реалистично и преди да направим някоя крачка, да помислим къде да стъпим, защото животът ни е едно минно поле - всяка крачка е риск. А една от най-важните крачки в живота ни е училището. Затова не трябва да пропускаме тази крачка. Тя не е лесна, но ще ни направи бъдещето лесно като сбъднат сън. Това не е загуба на време, това е част от живота ни, без тази крачка няма как да продължим пълноценно живота си. Така че добре е да спазим правилата на играта и "минното поле " ще се превърне в една забавна игра, в която срещаме любовта!