Stambo (Адриан Стамболиев)
8 164
19 авг. 2012 г., 11:22

Умирам ли 

  Эссе » Философские
2345 1 25
1 мин за четене

Смених всичко! Целия си свят смених, за да се науча да живея сред злобата... Провал! Не успях, не надмогнах себе си, добродушието ( или наивността) си, вярата в прословутите християнски ценности! Явно обричам себе си на бавна и мъчителна смърт, заради липсата на остър език зад зъбите, на ледено сърце в гърдите, на жажда за вендета, ако някой ме нарани. Вие как мислите? Умирам ли...

Две млади красиви дами стоят пред мен в автобуса. Едната - невероятно привлекателна физически, другата - като нежно парченце кристал, по детски чиста и усмихната. Заглеждам се в едната, местя поглед върху другата и се чудя: коя всъщност е по-хубава? Онова страстно съзадание, с изваяни форми и руси къдри или малкото усмихнато съкровище с чисти като изворна вода очи! Нямам отговор... Но вътрешно в себе си усещам, че по-успешната в живота ще е сладострастаната мацка с впечатляващите физически дадености!

Така е във всичко! Очите ни са алчни, душите - слаби, мечтите - продажни...Такъв съм и аз! Само че не мога да се превъзпитам, не мога да кажа на това пусто мое сърце мъжко да спре да крещи: Искам Вяра за закуска! Искам Надежда за обяд! Искам любов за вечеря!

Умирам ли... Сигурно не! Може би съм просто от последните живи.....


 

© Адриан Стамболиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря !
  • хареса ми израза "Очите ни са алчни, душите - слаби, мечтите - продажни..."- много валидно за днешни времена
  • За съжаление хората като мен и Вас са все по-голяма рядкост вече...дори на моменти се питам дали не съм нещо сбъркана, старомодна или ... и аз не знам ...Няма да свикнем, нито ще се научим да живеем сред алчни и злобни хора, но по-важното в случая е ние да сме в мир със себе си и да си останем "човеци" до края..Поздрави!!
  • Еви,Дани,Радосвета...искрено благодаря! Много ме радва оценката на хора като вас!
  • От истински живите си!!! Дори смея да кажа от болезнено живите... понеже не винаги истината е усмихната и мила, а пронизваща.
    Прочетох нещата ти с истинско удоволствие... Прекрасни са! Всичките!
  • За този глад - насищане трудно се постига..., а русата със сигурност ще е и тъпа...!!!!!!
  • Алекс, Радослава...благодаря ви!!!
  • Нямам какво повече да добавя след толкова верни оценки; освен да се съглася с тях, поздрав!
  • Браво!
  • Приемам мнението ви Хубавена,не съм целял дълго и адски аналитично есе,а по скоро една мисъл ,която пресъздадох...ще се постарая да съм по обстоятелствен! Благодаря на всички за вниманието!
  • Абсолютно сигурно е, че си жив, щом искаш тези три важни неща сутрин , обед и вечер!
    Поздрав!
  • Добре дошъл сред съмишленици!
  • Благодаря ви,дами!
  • Всъщност, като се замисля, все екзистенциални въпроси задаваш -коя е по-хубавата? Иначе казано -Вярата, Надеждата или Любовта? И трите, дядо попе, и трите...Есето ми хареса, поздравления за мъдростта!
  • "Очите ни са алчни, душите - слаби, мечтите - продажни" - много точно написано. Есето ми хареса!
  • Благодаря за вниманието!
  • Есе за напреднали! Браво и от мен!
  • Това звучи много добре
  • Прекрасно! По-жив не може да бъдеш!
  • о,изненадан съм приятно! Благодаря ви!
  • Ми...браво!
  • Хареса ми чувството с което си написал есето и разбрах,че си само сърце и човечност,не умираш, а животът те прави талантлив и увлекателен в писането.Продължавай- ще чакам с интерес.Поздрав сърдечен!
  • Есето ми хареса!
  • От тях си! Много "поетично" есе!
Предложения
: ??:??