... продължението на "Изгубих сърцето си"
(посветено на Ники )
Унищожаваш ме
... Измина почти година от последната ни среща, от "края", почти година без да те видя, без да ме потърсиш, почти година, в която опитах да те залича и да си върна сърцето, което изгубих, почти година... далеч... на хиляди километри от мен...
... Напразно бе... напразно бе изминалото време, разстоянието, заблудата... Ти се върна... потърси ме... искаше ме...
За три дни успя да объркаш живота ми, сърцето, душата... една твоя дума, една твоя постъпка ми върна болезнените надежди - потърси ме...
... Защо го направи? Нищо ли не бе разбрал?!
Събуди у мен заспалите чувства! Още щом те видях изражението на лицето ми се промени, полазиха ме тръпки, разтреперих се... Ти отново стоеше пред мен... а аз... аз отново бях онази... същата... влюбена...
Исках те, исках те, ала знаех, че не мога да си го позволя, не исках да съм поредната! Ако за теб не значех нищо, за мен ти бе всичко, защото те обичах...
Отново бях в ръцете ...