УТРОТО НА ДОРИАНА
Почакай! Преди да тръгнеш, искам да ти кажа нещо...
Мисля, че сега, когато се събуждаш, навършила двадесет години, вече разбираш, къде се намираш. Детството е сън. Спомняш си нещата, но там всичко е объркано, накъсано и неясно; и после идва момент, когато знаеш точно кой ден е, знаеш колко е часът и си спомняш всичко, което виждаш. Може би точно такъв ден е и днес. На двадесет години човек е Господар на живота. Това е времето, когато е така с изпълнен със себе си, със собствената си сила, гордост и увереност, че от центъра на неговата Вселена почти е изхвърлена мисълта за страданието. Наистина чудесен пери­од от живота, но той носи в себе си смъртна опасност. Защото тази голяма бутилка етер, за­редена с илюзии и надежди, може да избухне по най-неочакван начин - тази голяма машина за живот, заредена с високоскоростна енергия и с убеждението, че нищо не е в състояние да я спре, би могла да дерайлира само от едно малко камъче или нищожна прашинка. Може би вече усещаш
РАЗ ...