В царството на слепите едноокият е цар
„Човек вижда толкова, колкото знае. „
Гьоте
Тази сутрин станах с мисълта, че нещо не е наред, че нещо ще се случи. Изпитвах това чувство на очакване, че нещо лошо предстои и че трябва да направя нещо. Но какво? Нима бях способна да предвидя бъдещето и да се спася, и предпазя от непознатото? Не знаех какво мога и как, затова изпих студеното си кафе набързо и прелистих днешния всекидневник. Не знам как точно е станало, но, изглежда, така съм се зачела в поредната статия за измама, че неусетно е изминал цял час. Усещах, че се задушавам, а страхът в мен се засилваше и започваше да дълбае все по-навътре и по-навътре. Не можех повече, трябваше да изляза на чист въздух. Трябваше да открия защо се чувствах така.
Облякох се набързо и най-после излязох. Вън слънцето грееше толкова силно и така ме заслепяваше, че сякаш току-що бях прогледнала. Не можех да различа нищо, защото всичко се сливаше и размазваше. Вървейки, без да знам къде отивам и как ще стигна т ...